Моята половинка ...

***

Тъй странно всичко почна!

Не се усетихме нали?

Светът с очите ти започва,

Вселената - с косите ти.

Сърцето ми от болка плаче,

когато си далеч от мен.

То твое е и ти го знаеш,

Ти слънце лятно в зимен ден.

***

Събирам твоето вълшебство.

Откривам те във всеки миг.

Прекрасно, малко, мило нещо.

Обичам те ! Чуй моя вик!

Обичам те! Защо? Не зная.

Не искам и да знам дори.

Щом твоята любов ме гали,

а моята в сърцето те гори.

***

Ни стих, ни песен, ни картина

могъл бих да ти посветя.

Бледнее всичко! Ти , богиньо,

живота си в едно сърце.

А то тръпне във копнежи,

да го докоснеш с поглед мил,

очите ти да бъдат пълни с блясък,

от любовта ми, що съм ти дарил.

И искам да те чуя във безкрая.

И искам те! Дали ме чу?

В теб влюбен съм! Това е Рая!

А ти си мое deja vu!

***

За Теб единствено копнея!

Със Теб усещам че съм жив!

Със устни впити да се слеем,

да те докосвам всеки миг!

Омайвам се, при всяка глътка,

от извора на твоите мечти.

И най-щастлив съм на земята,

щом жаждата ми утоли!

О, колко искал бих да мога!

Да ти разкрия във нощта,

не стихче, а сърцето мое,

защото Ти си моята жена!

***

Единствена си Ти в безкрая.

Единствени са думите за Теб.

Единствено за Теб мечтая.

Единствен е и тоз куплет.